ТАЙНИТЕ ОПЕРАЦИИ В ЧАСТНАТА ИЗДИРВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Обикновено тайните операции се използват само в краен случай, когато необходимата информация не може да бъде получена чрез други, по-прости начини или тези начини, не са дали желания резултат.

Най-често под тайни операции се разбира проникване на специално подбран и подготвен човек в някаква организация (компания) и работата му там за определено време с цел получаване на необходимата на клиента информация.

В някои случаи по време на тайната операция частният детектив може да изпълни профилактична мисия и да предотврати вреди за бизнеса на своя клиент. Например, провеждайки тайно разследване, частният детектив може да разкрие готвещо се престъпление или други замисли на лице или група от персонала (кражба, предизвикване на пожар, отмъщение). Оперативното информиране на клиента и своевременното предприемане на необходимите мерки позволява да се пресекат или предотвратят нежеланите явления.

Частният детектив може да играе важна роля при обезпечаване сигурността на бизнеса (производство, научни изследвания, конструкторски разработки, изпитания и други). Неговата работа може да предотврати изтичането на важна информация и защита от конкурентите.

Организацията и провеждането на тайни операции е сложен процес, свързан със значителен риск.

Трудности възникват при подбора на лицата, които могат да работят като тайни агенти, и тяхната подготовка за изпълнение на специфични задачи. Тази дейност изисква особен професионализъм и не е по силите на всеки. Тя може да бъде сравнена със специфичната работа на разузнавача във военно време.

В работата на детектива съществуват моменти, в които се появява усещане, че няма изход от ситуацията. Понякога изглежда, че е невъзможно нужните сведения да бъдат получени по законен път. Това провокира извършването на действия, които нарушават закона. В такива случаи може да се препоръча по-внимателно и задълбочено разглеждане на ситуацията, което може да улесни намирането на изход.

Например в определено предприятие по искане на директора тайният агент разкрил работника, който крадял ценни инструменти и, както станало ясно в процеса на разследване, ги криел в шкафчето си за дрехи. Да се отвори бравата не представлявало особена трудност, но това би било незаконно. Поради това се наложило да се намери начин работникът сам да отвори шкафчето. Съобщили му, че в съседния шкаф била попаднала отровна течност и има опасност тя да се разтече. След това в присъствието на свидетели успели да накарат работника сам да отвори своя шкаф, при което били намерени откраднатите инструменти.

І. ПОДГОТОВКА НА ТАЙНАТА ОПЕРАЦИЯ.

Първият етап от подготовката е запознаването на частния детектив със задачата на клиента, нейната оценка и анализ.

Частният детектив следва лично да се срещне с клиента за обсъждане на редица конкретни практически въпроси по предстоящата операция. Още от този момент той следва да се погрижи за конспиративността и да предприеме необходимите мерки за сигурност. Срещата и възможните следващи контакти с клиента трябва да се провеждат на места, които биха предпазили участниците от случайни нежелани свидетели – колеги по служба, съседи, познати.

Целесъобразно е по време на срещата подробно да се обсъдят следните въпроси:

1. Същността на проблемите на клиента и неговата задача.

2. Ситуацията в обекта.

3. Характеристика на персонала, подозирани лица.

4. Планира ли клиентът да поддаде иск в съда, ако бъдат открити законона­рушения.

5. Най-целесъобразният способ за изпълнение на заданието.

6. Сроковете на операцията.

7. Съставът на участниците.

8. Способи за внедряване и форма на работа в обекта на тайния агент.

9. Материални и финансови разходи.

10. Мерки за сигурност и конспирация.

11. Отчетност.

12. Връзка с клиента.

13. Сключване на договор.

Частният детектив е длъжен внимателно да изслуша клиента, да вникне в същността на проблема, да изясни с каква цел той прибягва до услугите на частното разследване.

Важно е да се изясни какви нарушения на обекта интересуват преди всичко клиента: кражби, злоупотреби, настройване на персонала срещу ръководството, подтикване към противозаконни действия, разпространение и употреба на наркотици, пиянство, повреждане на имущество и пр. При това следва да се избягват прибързани изводи и заключения въз основа на предположенията на клиента.

Разследването трябва да се основава изключително върху проверени факти и доказателства, а не върху лични впечатления, симпатии и антипатии. Случва се клиентите да не са прави в своите оценки и подозрения по отношение на евентуалните виновници и причините за престъплението.

Целесъобразно е заедно с клиента да се проанализира ситуацията като цяло и по отношение на персонала, да се определи кръгът от подозирани лица, които ще бъдат поставени под наблюдение.

Необходимо е да се изясни дали клиентът има намерение да предизвика наказателно дело при разкриване на престъпления или ще се ограничи с предприемане на други, например административни мерки. При всеки случай се препоръчва разследването и отчетността да се водят по такъв начин, че материалите да могат да бъдат представени пред съда. Това обаче налага допълнителни изисквания към оформянето на отчетите за извършената работа, събирането на веществени доказателства, намирането на свидетели, изготвянето на видео- и звукозаписи, фотографски снимки и прилагането на други способи за документиране на фактите, уличаващи конкретни лица.

По време на срещата с клиента частният детектив следва да обсъди най-приемливите способи за изпълнение на задачата, като се отчита конкретната обстановка на обекта, неговата специфика, ориентировъчните срокове за провеждане на операцията. Случва се клиентите да не ограничават частния детектив по отношение на времето. Понякога за тях главното е да получат необходимата полезна информация. Повечето от клиентите обаче, ръководейки се от делови, финансови или други съображения, поставят конкретни срокове.

Задължително е да се определят финансовите аспекти на тайната операция. Да се уговорят предполагаемите материални и финансови разходи за нея, както и заплащането на изпълнителите.

Заедно с клиента се обсъжда въпросът за способите за внедряване на тайния агент в обекта и за формите за прикриване на неговата дейност. Тук следва да се отчитат няколко общи препоръки:

1. Начинът на постъпване на тайния агент на работа в обекта трябва максимално да съответства на съществуващия ред и процедури.

2. Желателно е изготвянето на документите за постъпване на кандидата да се извърши заедно с тези на други лица, които желаят да получат работното място. По този начин се отвлича вниманието от него.

3. Ако тайният агент постъпва сам, е нужно да се подготви правдоподобно и убедително обяснение.

4. Длъжността, на която постъпва тайният агент, трябва да осигурява максимално широки контакти с работещите в обекта.

5. Тайният агент не трябва да привлича внимание към себе си или да предизвиква недоволство от страна на другите сътрудници.

6. Кръгът от хора, посветени в същността и замисъла на тайната операция, следва да се ограничи максимално. Най-добре е, когато за провеждането на операцията и личността на тайния агент знае само клиентът. При необходимост в курса на нещата може да бъде посветен, и то частично, негово доверено лице или сътрудник на кадровия орган, който ще се занимава непосредствено с назначаването на тайния агент.

Ако служител на звеното за човешки ресурси не е включен в операцията и не знае за внедряването на тайния агент, последният преминава цялата процедура по назначаване като ,,човек от улицата”. В този случай тайният агент е длъжен много внимателно да се подготви за първия разговор с непосветения служител. От резултатите от разговора може да зависи дали ще бъде приет на работа, следователно – и успехът на началния етап на цялата операция.

Няколко препоръки относно поведението на тайния агент при провеждане на събеседването:

– да запазва самообладание, да демонстрира увереност в силите си и заинтересованост от постъпването на работа на определеното място;

– да отговаря само на поставените въпроси, по възможност ясно и точно. Не следва да казва повече от това, което го питат, и да заблуждава без необходимост;

– с целия си вид и поведение следва да създава благоприятно впечатление и положителна нагласа у кадровия служител по отношение постъпването на работа.

Частният детектив е необходимо да обсъди с клиента периодичността и формата на отчетност за извършената работа и нейните резултати. Уговаря се начинът на текущата и екстрена връзка с клиента. Дават се препоръки относно необходимите мерки за сигурност и конспиративност.

Този етап на подготвителната работа завършва с подписването на договор. В него се излагат задълженията на двете страни и принципните въпроси, по които е достигнато устно съгласие. След това може да се пристъпи към непосредствено планиране на операцията.

ІІ. ПЛАНИРАНЕ НА ТАЙНАТА ОПЕРАЦИЯ.

Успехът на операцията в значителна степен зависи от това, доколко щателно тя е планирана и организирана. Преди всичко следва да бъдат определени целите, задачите и сроковете за изпълнение. Максимално пълно следва да се предвиди последователността на действия на изпълнителите на различните етапи от операцията и в различни ситуации. Определя се връзката между изпълнителите и нейния ръководител (клиентът). Разработват се мерки за безопасност.

Предвиждат се възможните неочаквани и извънредни ситуации и начинът на действие при тяхното възникване. Важен елемент в планирането и подготовката на операцията е подробния инструктаж на изпълнителя на главната роля по целия комплекс от въпроси, с които ще му се наложи да се сблъска в практически план. Преди всичко агентът трябва ясно да разбере какво се изисква от него, какви сведения, в какъв срок и в каква форма да представя. Трябва да бъдат определени основните способи и методи за получаване на тези данни, набелязани алтернативни варианти на действие. Не предвиждайте и не планирайте задачи, които влизат в противоречие със закона! При избора на способи, форми и методи на работа, на технически и други специални средства, не изпускайте въпроса за законността на тяхното използване.

Частният детектив, готвейки се за разследване, е длъжен да отчита психологическите причини за нарушенията. Потенциални нарушители често биват лица, недоволни от характера и условията за работа, от отношенията с началника. Ограничаването на правата и възникващите на тази основа обида, пренебрежителното отношение или лъжата от страна на началника, са сред основните психологически причини за различните нарушения и престъпления на работното място. Лица, извършили едно нарушение (престъпление), обикновено са склонни към хронични правонарушения.

Частният детектив следва да отчита и възрастовите особености на нарушителите. Основната част от нарушенията се извършват от млади хора. Те по-малко ценят своята работа, отколкото хората на средна възраст, които имат по-високо чувство за отговорност, морални и финансови задължения към своето семейство. Загубата на работа се възприема от младите по-малко болезнено. Тази възрастова категория не се замисля особено за кариера и пенсия.

ІІІ. ПОДБОР НА КАНДИДАТ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ТАЙНАТА ОПЕРАЦИЯ.

Основният изпълнител на операцията се подбира според характера на конкретната задача, която му предстои да решава. Заедно с това могат да се изведат редица общи изисквания към тайния агент, като се отчита спецификата на неговата дейност.

Преди всичко той трябва да притежава чувство за отговорност и решимост да изпълнява задачата даже в най-сложни условия.

Важно е да умее да мисли трезво, да анализира различните ситуации, да взема разумни решения, включително в сложна обстановка и в условията на дефицит на време, да не губи самообладание в извънредни ситуации, да е психически уравновесен.

Необходимо е да бъде специалист в сферата, в която ще му се наложи да работи в периода на операцията.

От тайния агент се изисква артистичност, умение да играе своята роля така, че да не предизвиква подозрения сред обкръжаващите.

Нужна е добра памет, защото нерядко се налага да се запомнят значителен обем различни данни. Записването на диктофон или в бележник не винаги е възможно, а и може да доведе до разшифровка на тайния агент, ако записките случайно попаднат в ръцете на странични лица.

Тайният агент, който се внедрява, например, в частна фирма с цел разкриване на криминална дейност на нейни сътрудници, е длъжен колкото е възможно по-добре да се ,,впише” в колектива. За да стане ,,свой човек” и да получи необходимата информация, е желателно да не се отличава особено по възраст от кръга на потенциалните нарушители.

Клиентът, в интерес на когото действа агентът, е длъжен от своя страна да предприеме мерки за недопускане на неговото разконспириране. В частност е длъжен на никого, даже на жена си и близките приятели, да не съобщава, че за него работи частен детектив, още повече – реализиращ тайна операция.

Категорично не се препоръчва да се привличат към тайна операция лица, които злоупотребяват с алкохол, употребяват наркотици или прекалено се увличат по противоположния пол. Тези качества многократно увеличават риска от провал на операцията.

Център за професионално обучение